Стефка Блажева: Много е трудно да се преброят емигрантите
Много е трудно да се преброят емигрантите. Това каза за Агенция „Фокус” Стефка Блажева – началник на сектор „Статистика на миграцията и равните възможности” в Националния статистически институт (НСИ).
Според методологията на НСИ - като емигранти се отчитат само хората, които са заявили официално своя адрес в чужбина. Това обяснява голямата разлика в броя на емигрантите през 2009 г. и през 2008 г., като за 2009 г. статистиката отчита 19 039 души, а година по-рано – само 2112.
„Всъщност това не е реалната цифра на емигрантите, а това са хората, които са заявили, че живеят в чужбина, тоест те са заявили адрес в чужбина. Тези хора може да са напуснали страната тази година, но може предишната или преди няколко години. Това е във връзка най-вече с подмяната на документите за самоличност. Сега през 2010 г. е най-голямата офанзива, тъй като предстои подмяна на личните карти, освен на паспортите. Увеличението на потока на емигрантите се дължи именно на тази подмяна на документите”, обясни Блажева.
Няма данни за това колко души на година напускат страната, тъй като съгласно Закона за гражданската регистрация хората, когато отиват да живеят в чужбина, нямат задължението да обявяват това пред официалните власти или да се отрегистрират.
Чужденците, които идват да живеят в България, се регистрират в МВР, дирекция „Миграция”. Това създава проблеми за статистиката, тъй като тя работи с индивидуални данни – ЕГН, ЛНЧ или ЛНТ, които се съдържат в базата на МВР.
Друг проблем за отчитане на броя на имигрантите е, че гражданите на Европейския съюз, които се заселват в България, не са длъжни да получават разрешения и регистрация.
„В рамките на демографската статистика това е областта, в което имаме най-малко данни и така да се каже имаме празнота от информация. Това е проблем не само за нас, а и за повечето страни. Емигрантите по принцип трудно се хващат. Не можеш да регистрираш или да преброиш лице, което не е в страната, дори и тези, които напускат страната със зелени карти , тези, които емигрират за Канада”, обясни Блажева.
Около 120 хиляди българи живеят в Испания. По думите на Стефка Блажева - през 2006 г. българите в Испания са били около 100 хиляди, а до момента броят им вероятно е достигнал около 120 хиляди. Гърция също е предпочитана от българските емигранти като съседна на България страна. САЩ е предпочитана заради зелените карти, а Канада има официално засилена политика за привличане на чужденци, тъй като територията е голяма, а населението малко, обясни Блажева.
При преброяването през 2011 г. ще се проведе изследване за нагласата на българите да емигрират и държавите, към които се насочват. „Преброяването ще ни даде реална представа за населението в страната, тъй като в момента населението се изчислява без да е включена една голяма част от емиграцията. Отчитат се само тези, които официално са заявили, че живеят в чужбина. Нямаме тези, които са напуснали страната и не им се е наложило да си подменят документите за самоличност.
През 2010 г. числото на българите, които живеят в чужбина, вероятно ще бъде по-голямо, заради масовата смяна на документите през тази година. Хората, които са излезли от страната, нямат задължението да уведомяват, че отиват да живеят в чужбина за повече от една година, за да можем ние да ги изключим от статистическото население. Статистически погледнато, ние би трябвало, след една година да ги изключим от статистическото население, защото живеят повече от една година в чужбина.
Съответно, чужденците, които дойдат да живеят в България за повече от една година, ние трябва да ги включим в нашето население. Но за съжаление, няма как. Ние работим на базата на регистрираните документи и те са достоверни, но обхватът е по-малък”, обясни Блажева.
Най-голяма емиграция от България е била през 1989 г. ,1990 г. и 1991 г. След тези три години страната са напускали около 25 хиляди българи на година като постепенно броят им намалява.
focus-news.net
Според методологията на НСИ - като емигранти се отчитат само хората, които са заявили официално своя адрес в чужбина. Това обяснява голямата разлика в броя на емигрантите през 2009 г. и през 2008 г., като за 2009 г. статистиката отчита 19 039 души, а година по-рано – само 2112.
„Всъщност това не е реалната цифра на емигрантите, а това са хората, които са заявили, че живеят в чужбина, тоест те са заявили адрес в чужбина. Тези хора може да са напуснали страната тази година, но може предишната или преди няколко години. Това е във връзка най-вече с подмяната на документите за самоличност. Сега през 2010 г. е най-голямата офанзива, тъй като предстои подмяна на личните карти, освен на паспортите. Увеличението на потока на емигрантите се дължи именно на тази подмяна на документите”, обясни Блажева.
Няма данни за това колко души на година напускат страната, тъй като съгласно Закона за гражданската регистрация хората, когато отиват да живеят в чужбина, нямат задължението да обявяват това пред официалните власти или да се отрегистрират.
Чужденците, които идват да живеят в България, се регистрират в МВР, дирекция „Миграция”. Това създава проблеми за статистиката, тъй като тя работи с индивидуални данни – ЕГН, ЛНЧ или ЛНТ, които се съдържат в базата на МВР.
Друг проблем за отчитане на броя на имигрантите е, че гражданите на Европейския съюз, които се заселват в България, не са длъжни да получават разрешения и регистрация.
„В рамките на демографската статистика това е областта, в което имаме най-малко данни и така да се каже имаме празнота от информация. Това е проблем не само за нас, а и за повечето страни. Емигрантите по принцип трудно се хващат. Не можеш да регистрираш или да преброиш лице, което не е в страната, дори и тези, които напускат страната със зелени карти , тези, които емигрират за Канада”, обясни Блажева.
Около 120 хиляди българи живеят в Испания. По думите на Стефка Блажева - през 2006 г. българите в Испания са били около 100 хиляди, а до момента броят им вероятно е достигнал около 120 хиляди. Гърция също е предпочитана от българските емигранти като съседна на България страна. САЩ е предпочитана заради зелените карти, а Канада има официално засилена политика за привличане на чужденци, тъй като територията е голяма, а населението малко, обясни Блажева.
При преброяването през 2011 г. ще се проведе изследване за нагласата на българите да емигрират и държавите, към които се насочват. „Преброяването ще ни даде реална представа за населението в страната, тъй като в момента населението се изчислява без да е включена една голяма част от емиграцията. Отчитат се само тези, които официално са заявили, че живеят в чужбина. Нямаме тези, които са напуснали страната и не им се е наложило да си подменят документите за самоличност.
През 2010 г. числото на българите, които живеят в чужбина, вероятно ще бъде по-голямо, заради масовата смяна на документите през тази година. Хората, които са излезли от страната, нямат задължението да уведомяват, че отиват да живеят в чужбина за повече от една година, за да можем ние да ги изключим от статистическото население. Статистически погледнато, ние би трябвало, след една година да ги изключим от статистическото население, защото живеят повече от една година в чужбина.
Съответно, чужденците, които дойдат да живеят в България за повече от една година, ние трябва да ги включим в нашето население. Но за съжаление, няма как. Ние работим на базата на регистрираните документи и те са достоверни, но обхватът е по-малък”, обясни Блажева.
Най-голяма емиграция от България е била през 1989 г. ,1990 г. и 1991 г. След тези три години страната са напускали около 25 хиляди българи на година като постепенно броят им намалява.
focus-news.net
ВАШАТА ГЛЕДНА ТОЧКА
Няма коментари
** Обидни и неуместни коментари ще бъдат изтривани незабавно